Калина Терзиева
Процесът на създаване на изображение в рисунките ми
2020

Изкуството е следствие от много избори, всичко преди това, повреме и след.

Поледващото е донякъде обяснение на креативния ми процес, донякъде все още начало, донякъде краен резултат.

Дали да го наречем експериментално рисуване.. А не е ли всяко търсене в концептуалното изкуство такова. Да започнем с това тогава, че е концептуално, освен експресивно и може би ако не беше, следваше да обслужваше търсенията в сферата на естетиката, щеше да се отнесе по- скоро към създаването на някой дизайн, въпреки че като краен продукт спокойно може да го обслужи /дизайна.

Как тече самият ми процес на създаване; какво искам да дам; като анализ; като следствие; какво носи; какво влагам; какво търся; какво става.

• Размерът /за големите ми рисунки/. Този така често срещан въпрос. Случва се да си взема ролка с 10 метра дължина и 140 см широчина и да рисувам на нея без да се обвързвам с бъдещия размер на крайното изображение тип продукт. Винаги ползвам всичко, което “излезе”, не избирам участъци и не ги изрязвам, отделям от останалото, нямам излишни неща, всичко е ценно и всичко се приема за достоен резултатът. За да бъде резултата задоволителен следвам множество лични правила или изграждам предварителна концепция, чийто резултат ме вълнува. Разбира се рисувам на всякакъв формат и той сам по себе си не е самоцел.

  и така -> в поле, достатъчно голямо-> да поеме без прекалено ограничение-> движението на двете ми ръце, защото обичам понякога да ги ползвам и двете едновременно.

• Движението. Създавам един вид хореография и план на движението на ръката/ръцете от което ще произлезе развитието на линията, композицията и всичко останало.

• Често започвам с две ръце, -> правя го от една страна за да преодолея преградата, очакването за познат образ, линия, композиция или подобно. Когато стартирам такъв порцес, игривото чувство ме завладява и разчитам по- скоро на силите, които ме владеят на подсъзнателно ниво, на натрупаните ми умения, опит, на зададения, програмирания план за действие и какво ли още не, но не и на твърде конкретно нещо. Всичко, което се получава предпочитам да ме изненадва, защото това ме стимулира. Дори когато крайният резултат ме тревожи и се налага да го гледам дълго време преди да открия моментите, които ме очароват, задържат и привличат и вкрайна сметка водят до окончателното му приемане. Тоест тръгвам от нещо непланирано към развитие и наблюдение. Появават се линии, затворени форми, цветове. Следя възникващия процес, това как оценявам случващото се, кое лично ме шокира, как реагирам на хаоса или какво ми носи някакъв вид структура, търся какво намирам като положително развитие на рисунката. Анализирам плюсовете и минусите. Например от една страна се създават големи обеми от линия или друго от самия замах на ръцете, което искам да минава през идеята за даването на възможност на “цялото” тяло да участва и “то” се радва от процеса, от друга страна понякога оценям качества в малки участъци, плод на някоя от двете ръце, задълбали в нещо, което ме кара друг път да го изпробвам, да ползвам същия похват в по- голям мащаб и да получа същия резултат “на голямо”.

• Излиза, че ползвам лявата си ръка/ недоминантната за мен/ за да изляза от конформизма, заученото, всичко което се очаква да вярвам. Също по- важно от това, за мен е -------------------------------> еволюцията в рисуването е един вид задължителна.

• За мен използването на двете ръце в изобразителното изкуство е не революция а еволюция.

• Симетрията. Не мога да кажа, че сляпо вярвам в това. Въпреки, че ми е много по- лесно да използевам рисуването с две ръце в симултанно, синхронно- огледално движение, не създавам съответно симетрични изображения, не бих казала, че това ме удовлетворява. Не държа на по- лесното припознаване на подобен род рисунки. Вълнуват ме възможностите на двете ръце поотделно, какво различие ще отрия, когато работят независимо една от друга и дали това не крие потениални възможности.

• Ползвам двете ръце в последователност, не задължително каква, но се стремя да включвам недоминиращата ми ръка. Постигането на асиметрично едновременно движение често е трудна задача, също и за мен, но разбира се, за мен е желано. Избягвам “огледалното” рисуване, защото не търся подобен род позната, виждана органичност.

• Имам повтарящи се елементи->една част от тях взаимствам от природата, формите, цветовете на листата, цветята, други например украсата на животни; взимам и от уличната културата, графитите, комикса и други. Дали това е за да видя нещо познато, дали искам по този начин да се припозная в дадена общност...

  И:

• Рисунките са абстрактни.

• Голям формат-> има достатъчно място да се случи всичко необходимо за постигане на ново ниво на осъзнат процес, за мен.

• Цветовете! Не спазвам , не се ограничавам в конкретна гама. Но, обичам ярки, бистри, наситени, чисти цветове. Рядко използвам пастелни, земни или кални такива. Рядко смесвам бои, ползвам готови, течни. Обичам играта, лекотата в представянето дори на трудносмилаеми и тежки процеси, теми. Обичам да работя с течен материал /течен акварел, туш/. Дори когато започнах с рисуването под формата на експеримент, избирах добре работещи химикалки, които с топченцата си на писеца да се търкалят на воля по листа, безспир; или черните маркери, с тяхната окончателна и непоправимо искрена намеса, която ме карат да направя.

• Обичам смесването, или по- скоро докосването на цветовете да става върху самия лист, полето на експеримент или полето на създаване-> максимално просто, откровенно и готово за анализ или наблюдение. Не смесвам извън. обичам да наблюдавам хода на разтичане, сливане, разтваряне и подобни флуидно протичащи процеси.

• Образи и използвана лична символика

  -> животни или части от тях

  -> капка, представлява идеята за сълза и капка на вода, живот. Радост и тъга.

  -> листо, представям го с остри крайща, представям по този начин страха ни от природата, или пък нейното неразбиране в дълбочина.

  -> петно, наричам производните на тази форма така, макар да не е петно, в истинския му смисъл.

  -> кръг с пресечени вълнообразни, преставлява биологичното начало

  -> светкавица, героичното начало

  -> кръст, смъртта

  -> сърце, любовта и тн.

Кои и защо части на тялото.

• Уста-> ядене; поглъщане; сливане; приемане;

• Ръка- допир-> участие.

• Око-> наблюдение- > отстрани.

• Крак-> присъствие.

• Нокти- животински или-> ръка с маникюр.

• Често ги рисувам отрязани- личното ми непълно разбиране, на собствената ми природа или въобще.

Ползвам също:

• шарки тип десени; животински шарки- >тигрова, зебра тн; рибни люспи

• паяжина; палми; диаманти- cool-> групова принадлежност

Дали всичко това може да се отнесе към форми на

• ескейпизъм

• паралелна действителност

• смесвае на високо-ниско изкуство; стандарти и стериотипи

• експеримент

• търсене на доказателства

• личното ми проучване на чисто художествени и естетически търсения.

За мен следващо ниво е:

• “жива картина”

  -> игра с мащаба, което постигам през рисуване с различно големи четки в двете ръце

  -> пътешествие през пространствата-> смяна на фокуса през рисуването с две ръце. Двете рисуват в “различен мащаб” един и същ “сюжет”.

И:

• Подпис-> на кръст- дата, година, инициали. Понякога разпилени.

• Поглед -> от всички странични- обикновено изображенията са подходящи за разглеждане от всички страни.

​

                            К                                                                                                                                                                                    Т

                           20                                                                                                                                                                                  20

​

​

​

​

​