ME+YOU+IT
2022
performance
by Kalina Terzieva, artist
featuring Gergana Dimitrova, dancer & choreographer
music Ruslan Vasilev
Sofia Underground 2022// Insecure wisdom
In uncertain times of ideologies, I find meaning only in strengthening my own bond with my body. In that sense learning new movements which will then become part of me in the future is an investment I would like to do. The body is directly linked to good looks and self-confidence which can neither be given away, nor taken, only developed; contemporary values have been put into question and can only exist if they stand the test of reality and reality has physical parameters...
What does danger mean? But what happens to fear when the spirit senses its own physical strength?
Specially for Sofia Underground 2022 I will train my body until I achieve a desired and predefined result /in a month period/. My goals will be achieved in working together with dancer and choreographer Gergana Dimitrova.
Our work ill be experimental, the results are unpredictable but they will lead to words, movements and conclusions in the process of creating a visual and movement or behavioral performance.
Аз+ти+то
пърформанс свързан с движение на Калина Терзиева, артист
София Ъндърграунд 2022// Несигурна мъдрост
със специалното участие на Гергана Димитрова, танцьор и хореограф
музика Руслан Василев
В несигурни времена на идеологии, единствен смисъл намирам в заздравяване на собствената ми връзката с тялото. В този смисъл заучаването на нови движения, които да се превърнат в част от мен за в бъдеще е инвестиция, която желая да направя. Тялото е в пряка връзка с добрия външен вид и самочувствието, което не може да бъде нито дадено, нито взето, а развито; отнетите ценности на съвремеието, биха могли да съществуват ако издyржат теста на реалността, а тя има физически параметри..
Криза означава опасност? Но какво става със страха, когато духа усети собствената физическа сила?
Специално за участието си в София Ъндърграунд 2022 ще тренирам тялото си до постигане на желан и набелязан резутат /в рамките на месец/. Целите ще бъдат постигнати в съвместна работа с танцьора и хореограф Гергана Димитрова.
Работата ще се развие в експериментален характер, резултатите са непредвидими, но ще доведат до думи, движения и заключения по пътя към създаване на визуално- движенчески или поведенчески пърформанс.
снимки: Петя Гърноева
photos: Petya Garnoeva
Хитро печели, но хитро губи!
Не е въпросът да спазим всички клишета, за да се хареса, или поне критичния минимум. Въпросът е как да живеем заедно, при положение, че ни делят томове, блогове, влогове, стилове, нужди, всякакви информации и последващи асоциации.
В този проект създадохме рамка и стартирахме процес в колаборация с Гергана Димитрова - танцьор и хореограф, която отговори на моите търсения и откликна да работим интензивно в посочения период.
Фокусът е върху контрола на тялото, а мой избор като инициатор бе да не подавам излишна информация за визуални и естетически критерии, водещи или не за мен, но съществуващи и затварящи композиции и оформящи продукти иначе. До голяма степен не контролирах собствената си визия, последвалата хореография, жестове или поведение. Единствената ми цел бе да уча в контекста на танцово движение контрол над тялото си, защото аз така искам. Времето бе кратко и аз исках да взема максимума на възможностите си в този момент. Опитах се да не позволявам на чувствата породени от ситуация да надделяват. Не се опитвах да се отразявам или търся през движение. Често наблюдавах как емоцията блокира и прекъсва процеса, без значение дали това е отнело миг, час, ден. Това ме концентрира вътре в мен и светът продължи да съществува, но по друг начин. Престанах окончателно да се вълнувам от това как се движи моя “партньор” в хореографията, с цялото си уважение и забелязване, но без фокус над нея. Интересно ми беше какво ще науча. От самото начало нямах намерение да влизам в роля, да подчинявам Г. Д. ми се стори дори нелогично. Наясно бях, че движенията са нови за мен и отнемат цялото ми внимание, докато за нея не и в оставащото време се появяват други неща, но аз реших, че няма да съм режисьор в този момент. Всеки получи своето “поле”, след това се срещнахме на листа, където е “моето” поле, то бе дадено.
Въпросът, който се породи у мен, е как през движение и комуникация, без прекъсване, в наблюдение и гъвкавост, с липса на обидчивост, доверие и чувство за самосъхранение да създадем този проект.
Това е въпрос за мен на глобално ниво.
Нещата не са същите, когато тялото учи нови движения и участва, а не отразява, не отговаря на моментни състояния и съответно не ги задълбочава.
Предполагам това се случва, когато човек се разсейва, тренира, забавлява, но мен ме интересува да го прилагам в работен процес и да наблюдавам как и какво променя това.
видео: личен архив
снимки: Зара Русева
