Разглеждайки себе си като художник, артист, то аз намирам потребност да изследвам ролята си на такъв. С какво бих могла да допринеса, какво припознавам за част от мен от запознаването ми с други автори, какво ми липсва да чуя или видя, какво ни води всички, какво ме води, когато:

създавам

се движа

търся нещо ново

слагам начало

искам да създам изображение без подражание

използвам двете си ръце

сблъсквам се със страха

случва ми се да забравям или иронизирам за да не страдам

опитвам се да мисля или не-мисля

разглеждам потребностите си

обяснявам си нещата

имам нуждата от подредба

редя

използвам всички цветове

търся или постигам хармония

използвам разнообразието

следя и ползвам тялото

следя и ползвам ума

разглеждам свои и чужди представи

разглеждам свои и чужди нагласи

бивам част от обществото

част съм от миналото

част съм от бъдещето

част съм от настоящето

имам наранени чувства

имам копнежите

изпитвам любов

не изпитвам любов

Представи си, че всичко това минава през мен и когато рисувам и когато след това гледам резултата. Колко свободни можем да бъдем? Колкото и както си искаме? Има ли цена? Всичко ли е въпрос на лична представа или представа съобразена с кой, достатъчен е понякога и един друг човек, част от обществото, част от хората...валидиране на реалности, валидиране на естетика..ако ти харесва, ако правилните подбуди са те довели до тук, ако..или

Както и да го погледнем, рано или късно извършваме някакъв акт, някакво движение, взимаме някакво решение и то очертава линиите ни на живот.

Колкото до моето рисуване, да то е стремеж..личен стремеж за всичко по- добро, защото красивата линия излиза по- често от чистото и спокойно съзнание, а красотата виждам в ноподозираните възможности на свободата и любовта.

​

​